Питали ли сте се – кое е това, с което се идентифицираме?
Тялото, което обитаваме, мислите, които имаме, емоциите, които изпитваме…може би името, което носим или семейните ценности, в които сме били възпитавани. Да, донякъде ние сме всичко това, но тялото остарява във всяка една минута, мислите постоянно идват и си отиват, емоциите са като вълните на прилива и отлива. Семейните ценности траят по дълго, защото се предават от поколение на поколение, но и те подлежат на неизбежна промяна.
Когато тръгнем по пътя на духовното израстване разбираме, че всички тези определения не могат да ни задоволят. А не могат да ни задоволят, защото имаме за цел да се издигнем на едно по-високо ниво от това, в което се намираме в момента.
Кой си ти?
Мнозина поемат по пътя на йога, защото започват да осъзнават преходността на всичко материално и се стремят да намерят отговор на въпросите за битието и смисъла на живота. Енергията постоянно се преобразува, нищо не остава статично и застинало във времето. Всяко нещо подлежи на промяна. Осъзнаването на тази очевидна истина, но още повече стресът от драматичните обрати, които настъпват понякога в живота, особено при по-чувствителните и емоционалните от нас, може да е толкова плашещо, че да отключи цяла бездна от негативни чувства, страх, усещане за липса на смисъл и протест срещу съществуването. В такива моменти много хора се обръщат към йога с надеждата да намерят така жадуваната цел на битието си.
Йога от своя страна има отговор на тези въпроси, но те се разкриват тогава, когато практикуващия осъзнае, че е нужно да стане като самия живот. Да се отърве от ригидността си и да отвори сетивата си за новото. Да последва с дисциплина и отдаденост ежедневната си практика в култивирането на добродетели и изкореняването на отрицателни качества. Или иначе казано – да прегърне промяната, колкото и трудна да е тя.
” Този свят е сън.
Само спящият го възприема като истински.
Смъртта идва като зората и ти се събуждаш, смеейки се на онова, което си мислил за скръб.
Никое огледало не може да стане отново желязо.
Хлябът не може да стане отново жито.
Зрялото грозде не може да стане отново кисело.
Узрей и ти и направи така, че да не се връщаш към по-лошото.
Стани светлина!
Ако една мравка поиска да стане велика като Соломон, не се усмихвай презрително на нейното желание.
Всичко което притежаваш като сръчност, умения и богатство, не са ли били първо мисъл и стремеж?”
Хазрети Мевляна
Когато започнем да осъзнаваме себе си и да се отърсваме от закостенели схващания, тогава в съзнанието ни изплува, отначало съвсем абстрактно и размито, идеалът, към който да се стремим. Когато сме в състояние да направим това, нашата нова идентификация спира да блуждае като призрак в пространството и започва да се покрива с плът, да се материализира. Това е същият път, по който се изпълняват мечтите, пътят по който ги насищаме с Дух – нашият собствен дял от чудото на съществуването. За много ученици този момент е препъникамък в практикуването на йога, защото целта често си остава в света на абстрактното, в света на сенките, без да може да измине целия път от мисълта към материализацията. И тук на помощ може да ни се притече ежедневното водене на духовен дневник. Свами Шивананда, казва:
„Всеки от вас трябва да си води духовен дневник. Важността на този дневник не може да бъде подценена. Учениците, които вече са изградили този навик, познават неизброимите му предимства. Духовният дневник е като камшик или остен, с който се пришпорвате да вървите към Бога. Затова дневникът е ваш учител и водач. Ако искате да се развивате в духовно и морално отношение, ако искате да напредвате по-бързо, водете си ежедневен отчет за всички ваши действия.
Всички велики личности по света са си водили дневници.
Бенджамин Франклин е известен на всички. Той ежедневно е записвал броя на неправилните думи и действия, за които се е смятал отговорен пряко или косвено и е полагал усилия да се освободи от тези недостатъци. По този начин с течение на времето е постигнал съвършенство. Постигнал е пълен, цялостен контрол над ума си…Колкото по-често водите отчет за действията си, толкова по-бърз ще бъде вашият напредък. Така ще развиете волята си и с времето ще се освободите от пороци и вредни навици. Ако редовно си водите такъв дневник, ще имате утеха, душевен мир, и бързо ще напредвате по духовната пътека.„
Започнете с идентификацията, със сърцевината на идеала, към който се стремите. Какъв искате да бъдете след един месец, а след една година, след пет…Може да го опишете и да направите разбор на качествата и недостатъците, които притежавате, и които ви приближават или отдалечават от този идеал.
„Ние мислим много неща, но след това ги забравяме. Например може да си мислите, че пушенето и пиенето са вредни, и да можете логически да го докажете, но когато дойде момента, губите спомена за логиката и попадате под влиянието на навика.
Следователно в една слаба и безжизнена мисъл има загуба на памет. Целта на духовния дневник е да ни прави осъзнати за това как мъртвите мисли могат да се трансформират чрез постоянство и убеденост и с разбиране и вярност към това, което е правилно. ”
Свами Ниранджанананда
Духовният дневник не е автобиография, не е задължително да описвате ежедневието си в детайли.
Дневникът ни учи да бъдем честни със себе си, да бъдем дисциплинирани и ни помага да преодоляваме трудните моменти в живота си. Той е начин да проследяваме напредъка си в йога и по пътя на духовното израстване, да подобрим осъзнаването на себе си, другите и взаимоотношенията си с тях.
Примерни въпроси, на които да си отговаряме ежедневно, препоръчани от Свами Шивананда:
1.Час на ставане?
2.Час на лягане?
3.Часове сън?
4. Продължителност на йога садханата?
5. Какво беше състоянието на енергията ми през деня?
6. Какво беше състоянието на ума ми през деня?
спокоен / неспокоен /замъглен / ясен / депресиран / щастлив /загрижен / отпуснат / раздразнителен / уравновесен
7. Работа върху едно положително качество?
8. Състояние на здравето?
9. Задоволяващ ли беше денят?
10.Четене на духовна литература (колко време)
11. Успях ли да контролирам храненето си (решената диета, време на хранене, количество приета храна)
12. Загубих ли време в ненужни дейности или ненужно говорене?
13. Допуснах ли грешки в действията си?
14. Допуснах ли грешки в речта си (лъжа, клюка, критика и т.н.)?
15. Допуснах ли грешки в мислите си (негативизъм, критицизъм, сравняване, неприемане, привързаност, очаквания и т.н.)
16. Осъзнат ли бях?
17. Какво беше отношението ми към себе си (пренебрегвах ли се, осъждах ли се, приемах ли себе си, или пък бях с прекалено самочувствие)
18. Имаше ли нещо, което ме извади извън равновесие?
19. Ядосах ли се на някого?
20. Имах ли реакции, който бих променил?
21. Смях ли се днес?
