ДУХОВНОТО ОСЪЗНАВАНЕ НА ЖЕНАТА

Сигурно всеки от нас е чувал за двете полярности на универсалната енергия, наречени различно в различните традиции (Ин и Ян, Шива и Шакти и т.н.), но олицетворяващи мъжкото и женското проявление на енергията. В нашия свят мъжът олицетворява единия вид енергия, а жената другия, като енергиите им доминират в зависимост от пола, но в същото време взаимно се допълват и съдържат една в друга.

От вселенска гледна точка аспектите на женското и мъжкото олицетворяват времето и пространството. В хатха йога традицията съществуват два канала, по които протичат ида и пингала или женските и мъжките аспекти на енергията. Те се движат в рамките на гръбначния стълб, като го пресичат минавайки алтернативно по двете му страни. Пресичат го през шестте психични центъра и накрая завършват на върха на втория шиен прешлен. Ида представлява съзнанието, а пингала жизнената сила. Обикновено тези две сили никога не са заедно, но когато има процес на сътворяване те се срещат и обединяват. Тогава се получава експлозия, от която се ражда материята.

В традицията на тантра инициацията, жената се приема за по-висша от мъжа. Но това се отнася и за редица други традиции като кабала, предхристянските религии в Европа, матриархални общества, които на места съществуват и до днес, някои индийски традиции като Девадаси и т.н. Като определението „по-висша от мъжа“ не бива да се приема за социално определение, а за нивото на еволюция на женската енергия – емоциите, психическите процеси са на по-високо ниво при жените, както и събуждането на кундалини настъпва по-лесно в женското тяло.




Жената е съда, напълнен с енергия, тя е източникът.


Знаейки това всяка жена може да тръгне по пътя на духовното осъзнаване на себе си, да навлезе в дълбочината на психето си и да се завърне от там по-силна и уверена в собствената си ценност и значимост.

Жените са създателите, жената стои начело на всеки творчески процес, на всяка материализация. Тя тази, която дава живот и без нейната енергия нищо в този свят не би могло да бъде родено.

Осъзнаването като приемане на себе си

Да приемеш изцяло себе си е най-висшият акт на духовно осъзнаване според мен. Не да разсъждаваш върху това дали си добра, хубава, смела, силна, слаба. Дали си олицетворение на женската енергия, дали си истинска жена, дали се справяш с женското си роля. А просто да се приемеш.

Да огледаш белезите си, и върху тялото и върху душата, от това, че си жена. Да се заслушаш в историята на жените преди теб, на предците ни. Да разкажеш сънищата си, да проникнеш дълбоко в своята собствена, лична история, да изплачеш болката си.

Да се гмурнеш в това да си жена, навътре и до край.

Тогава идва отпускането. Лекотата и блаженството от това да бъдеш. Да си част от този толкова странен, красив, грозен, динамичен и неразбираем свят. Да си жена, да си Ева, да си Лилит, да си малко момиченце и старица, да си фея и вещица и съдът, в който се съдържа всичко, което е било и което ще бъде.

Разпери широко ръцете си, момиче, прегърни костеливите си рамене и приеми себе си в себе си.

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *