Част 1
Започвам с вълнението. Да, това е най-точната дума, вълнение.
Родена съм в години, в които да пътуваш беше трудно достижима мечта, която не зависеше само от финансови възможности. Извън социалистическия блок пътуваха само „избраните“. А това разбира се беше вкоренило в мен вярването, че пътуването не е лесна работа и е нещо, което едва ли ще ми се случи. А още повече Египет!
Да видя и докосна пирамидите, едно от седемте чудеса на древния свят и единственото, което може да се види и днес. Да пътувам с корабче по Нил, подобно на героите от романа на Агата Кристи. Наистина до съвсем скоро вярвах, че това ще си остане само във въображението ми, породено от заплетените загадки и ярки описания в романа.
Но въображението и реалността не винаги се припокриват, така че нека продължа с това, което истински преживяхме на нашето пътуване до Египет. От София тръгнахме голяма група, близо 30 човека, повечето обединени от любовта си към йога и пътуванията.
Кацнахме в Кайро
Полетът от България до Египет е кратък и минава бързо. Но изумлението от различната реалност, в която попадаш остава задълго. Още от самолета зърнах пирамидите и се почувствах велико, като във филм. Надигнах се от стола за да задържа очите си още малко върху тази гледка. Искам да запомня това усещане завинаги.
В Египет е топло, слънчево и красиво. Да, красотата е условна и се намира в очите на гледащия, но аз видях много красота в Египет.
Кацнахме в Кайро, този мегаполис, от който може да получиш световъртеж. Редуват се съборетини, изтърбушени панелки и луксозни сгради, сякаш поръсени със солница, без логика и ред. Пътищата и трафикът са умопомрачителни, карат те да се питаш как оцеляват тези хора, карайки в толкова екстремна среда. Но те оцеляват, а от време на време можеш да мернеш сред целия този хаос от прахоляк, коли и хора да преминава дори камила, яхната от невъзмутим мургав египтянин.
Автобусът ни мина покрай цитаделата на Саладин, която силно ме впечатли; внушителна и огромна постройка. Дело на военния гений Саладин или Салах ал-Дин, известен с битките си срещу рицарите. Построена през 12-ти век, а за построяването ѝ са използвани най-модерните за времето технологии. Впечатляваща е с високите си десет метра стени, дебели по цели три метра. Този заспал дракон, кацнал на хълма Мугатан, си заслужава да се види, за да си спомним за величието на хората от древността.
Закараха ни в хубав хотел на края на града, който бе потънал в зеленина, имаше два басейна и предлагаше вкусна храна. Наоколо се виждаха богати къщи с интересна архитектура, но разстоянията бяха доста големи и тъй като решихме да не взимаме такси, а да се разходим, успяхме да стигнем само до един доста празен МОЛ. Отначало се изненадахме, но си спомнихме, че е рамадан и затова е толкова пусто. Бяхме предупредени да не пием вода от чешма и да пием само бутилирана. Това е важно заради непознатите на нашите организми бактерии, които могат да ни развалят пътуването с много лошо стомашно разстройство. Ето защо не се престрашихме да пием сокове от машините, а си взехме бутилирани напитки за да се разхладим. След това тръгнахме обратно към хотела, а аз се оглеждах и не вярвах, че съм в Кайро. Градът-фантазия от детските приказки, които четях като дете. Разбира се, той имаше доста по-съвременен и различен облик, от това което рисуваха моите фантазии и историите от „Хиляда и една нощ“, но дори това не успя да ми развали магията, която успешно се допълни от хотела ни, който приличаше на дворец от арабска приказка с високите си тавани и изящни декорации.
Малко преди да падне нощта, времето леко захладня и ни позволи да практикуваме йога. Беше много приятно сред зелените поляни и палми, с които беше заобиколен хотела, а моята колежка Нора, като един истински познавач на Египет ни вдъхнови за това, което ни очакваше на другия ден с египетско таро и разкази за митологията и нравите на великите древни обитатели на тези земи.
Нейните истории още повече засилиха нетърпението ми да дочакам следващия ден, защото щяхме да посетим пирамидите и историческия музей. И след един епичен бой с възглавници в стаята (така сме си в моето семейство) заспахме уморени, щастливи и в очакване на това, което предстои.
Великите пирамиди в Гиза
На другия ден напуснахме хотела и се отправихме с автобуса към пирамидите. Няма да ви изненадам, ако ви кажа, че пред комплекса беше пълно с хора и се наложи да почакаме преди да влезем, но не много, благодарение на организаторите ни. Хубаво е човек да разчита на туроператор, защото около пирамидите е пълно с номади, които се занимават с продажба на фалшиви билети или обещават разходка с камила, която може да ви излезе солено. Отвличат ви навътре в пустинята и искат големи суми пари, за да ви върнат. Затова бъдете внимателни и стойте близо до водачите си, слушайте инструкциите им.
Нямам много думи за самите пирамиди, тъй като възприемането им е лично преживяване. Има толкова описания, филми, снимки, картини, разкази и приказки свързани с тях, че аз едва ли бих могла да добавя нещо ново и различно. Разбира се влязох вътре и се изкачих до галерията в Хеопсовата пирамида, обиколих я и отвън, като се възползвах докрай от времето си на това необикновено място. Известно време след досега си с пирамидите имах толкова цветни и необикновени сънища, всички свързани с египетската митология, сякаш се бях докоснала до машина за сънища. Мисля че тези сънища провокираха интересна промяна в мен, някакво разбиране за света, което преди не ми се отдаваше.
Тогава не осъзнах до какво съм се докоснала, но от разстоянието на времето, усещам, че там наистина има нещо необикновено. Не мога и не искам да го определям, защото го почувствах през себе си, без да имам логично и адекватно обяснение. Може да е въображението ми, а може би не. Кой знае!?
Направихме разбира се и снимки. Дори успяхме да влезем в конфликт с един местен номад, който се надяваше да ни измами и да ни прибере 50 долара за няколко снимки с телефон. Не му се получи, но отново повтарям, че трябва да сте особено внимателни с „услужливите“ египтяни, които обикалят около пирамидите.
Историческият музей в Кайро
Дойде време за обяд и нашите водачи ни заведоха в един модерен хотел край брега на Нил. Храната не беше много разнообразна, но беше вкусна, а след това ни изненадаха, като ни качиха на лодки, с които пресякохме Нил, за да се насладим на Кайро и от тази перспектива. А автобусът ни чакаше на другия бряг за да ни отведе в историческия музей.
В момента се строи нов и модерен музей, но аз лично съм много щастлива, че посетих стария. Вътре в него битува онази особена атмосфера, която притежават само легендарните сгради; атмосфера, която едва ли биха могли да пренесат в новия и модерен музей. Най-впечатляващо за мен беше златното съкровище на Тутанкамон с филигранната си изработка, свидетелстващо за висотите на майсторството до което са достигнали древните египтяни.
Ето че и посещението в музея дойде до своя край, а денят се беше почти изтърколил. Заведоха ни на гарата в Кайро, защото щяхме да спим във влака и да се събудим в Асуан за да се качим на кораба. Пътуването по Нил е другото силно преживяване, което не мисля че бих забравила някога. Сбъдната мечта!
Но… засега все още сме на гарата и чакаме влака. Чакането не беше от най-приятните, както всяко чакане на гара. Пихме чай в едно от заведенията на гарата, разхождахме се, а когато се отдалечихме твърде много по перона ни пресрещна служител на реда и учтиво ни покани да се върнем към по-оживената част на перона. Може би не знаете, но в Египет полицаите се разхождат с автомати на гърдите и това им придава доста авторитетен вид. В страната има военно положение и можете да видите КПП-та и военни почти навсякъде. Те са много учтиви с туристите, но не се изненадвайте, ако си поискат бакшиш, въпреки че са на работа. Бакшишът е нещо като “добър ден” в Египет и местните си го търсят сякаш имат рождено право да го получават от всеки турист дошъл в родината им.
Най-сетне влакът дойде! Напускаме Кайро, с неговите невъобразими мащаби, цвят, хаос и шум. Минали са само два дни, а толкова нови преживявания.
Влакът очаквано беше доста мръсен, захабен и лично на мен, тъй като съм ползвала БДЖ през годините, ми напомни много на пътуване в България. В интерес на истината спалните вагони (за другите не знам, тъй като не съм ползвала от години) на БДЖ в момента са чисти, нови и хубави. Но аз все още си спомням какви бяха до неотдавна и неизбежно ги сравних с египетския влак.
В приятен контраст с не дотам приятната обстановка, ни донесоха на табла сготвена и топла храна, но тъй като бяхме уморени не ѝ обърнахме много внимание и заспахме бързо, полюшквани от монотонното движение на влака.
Вижте повече снимки от пътуването ТУК
Специални благодарности на Ravel Travel и Иглика, без която това пътуване нямаше да е възможно!
Предстои част 2 – Пътуване с кораб по р. Нил от Асуан до Луксор
Снимки: личен архив
Заглавна снимка: Photo by Flying Carpet on Unsplash
