ФИЗИОЛОГИЯ НА СТРЕСА

Защо е жизнено важно да се освобождаваме навреме от стреса и да използваме механизми да справяне с ежедневния стрес.

Всеки от нас вероятно е чувал, че е хубаво да живеем с колкото може по-малко стрес. Често когато си споделяме един на друг за неразположения и болести задължително споменаваме и стреса, който ги отключва и предизвиква. Но за повечето от нас механизмът на стреса и увредите, които ни причинява не са известни, и всъщност не сме истински наясно колко жизнено необходимо е да се справяме със стреса, ако искаме да сме здрави. Световната здравна организация нарича стреса “здравната епидемия на XXI век, и аз мисля, че е добре да знаем защо това е така, за да сме още по-убедени в нуждата да обърнем внимание на себе си, докато не е станало твърде късно. Кафето, шоколадите, липсата на време и еуфорията от многото задачи могат да отвлекат вниманието ни от капана, в който попадаме, неглижирайки това, че сме поставили себе си в състояние на хроничен стрес.

  Внимание това е стрес!!!

Терминът „стрес” е въведен от канадския физиолог Селие. Според днешните разбирания, стресови фактори са всички, които предизвикват секреция на адренокортикотропен хормон и глюкокортикоиди в здрави индивиди. Стресът е защитна и необходима реакция на тялото, чрез която то реагира на определена заплаха, мобилизирайки всичките си сили, за да се справи с нея. Съществува разбира се и полезен стрес, но той не е цел на настоящата статия. Ние ще обърнем по-скоро внимание на този вид стрес, който трябва да избягваме и с който трябва да се справяме, за да живеем в благополучие и добро здраве.

Оста хипоталамус – хипофиза – надбъбречни жлези

Какво точно става с тялото, когато регистрира стрес или какво се случва по оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези. Най – общо казано хипоталамусът регистрира стрес посредством симпатиковата нервна система и освобождава кортикотропин-освобождаващ хормон CRH и аргинин вазопресин AVP, известен още като антидиуретичен хормон. Тези хормони задвижват производството на адренокртикотропния хормон АКТХ, който активира отговора „бий се или бягай.“ Това предизвиква освобождаването на адреналин и норадреналин от надбъбречната медула и сигнализира на надбъбречната кора да произведе кортизол и алдостерон.

Етапи на стреса

Съвременната наука приема три етапа на стреса, като за нас най-опасен е третия етап, така наречения хроничен стрес или етап на изтощение.

  • Етап на тревога, алармена реакция. Това е етапът на отключване на стреса в организма. При него протичат споменатите процеси по оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези. Той трае от няколко часа до две денонощия, в зависимост от дразнението. Тук организмът “допуска” стреса. Реакцията, водеща до прекратяване е задържана. Резистентността на организма към стреса на този етап е ниска.
  • Етап на повишена резистентност– повишеното кръвно, телесна температура и прочие предизвикват блокирането на някои хормони, а повишените нива на кръвна захар например увеличават секрецията на инсулин, който пък инхибира много от стресовите хормони. Постепенно и контролирано организмът се връща към нормалните си нива на функциониране. Това е нормалният завършек на стреса.
  • Фазата на изтощението – този етап настъпва, ако стресовият фактор е постоянен, например психически или ако организмът не е в състояние да се справи с проблема. Тук вече се стига до етап на “насищане” на организма в следствие на безрезултатна и много дълга стресова реакция. Постоянната нервна стимулация, действаща по нервохимичен път отслабва при всеки следващ импулс, с времето коства много усилия на организма, който престава да изпълнява ефективно функциите си; трайно повишените нива на хормони водят до насищане на рецепторите и повишена резистентност на клетките. Без да е премахнат стресовия фактор, реакциите на организма затихват, имунната система отслабва. Изчезват и някои от стресовите симптоми, но като цяло състоянието е болестно, дори може да е животозастрашаващо. Способността на организма да реагира е сведена до минимум.

Какво става с тялото?

Хроничният стрес води до понижение на ДХЕА и прогестерона. Тези хормони често са ненормално ниски при хора, страдащи от автоимунни заболявания като възпалителни заболявания на червата и ревматоиден артрит, както и от синдром на хроничната умора и фибромиалгия. Освен това състояния като сезонна депресия, посттравматичен стрес, хипотиреоидизъм, астма и екзема до едно се свързват с нарушена функция на оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези. Ниският прогестерон може да доведе до менструални смущения, безплодие, миома на матката, фиброкистоза на гърдите, както и изменения в имунната функция. Прогестеронът регулира ГАБА гама аминобутирова киселина, а недостигът й да доведе до тревожност, безсъние, и руминация. Без достатъчно ДХЕА дехидроепиандростерон тялото не може да произведе достатъчно тестостерон, което повлиява либидото. С ниското му ниво се свързват и редица болести, сред които автоимунни и ракови заболявания, диабет, сърдечни болести, деменция и хронична умора. Имунната система става по-чувствителна към патогени и свободни радикали. Секретирания в излишък кортизол уврежда телестните тъкани и има катаболно действие. ДХЕА в нормално състояние противодейства на кортизола, но когато е в недостиг при хроничен стрес не може да противодейства и кортизола оказва увреждащ тъканите ефект в тялото. Хроничното освобождаване на кортизол може да доведе до недостиг на хранителни вещества. Кортизолът освобождава аминокиселини от мускулите, за да подпомогне производството на повече глюкоза. Една от тези аминокиселини е глутаминът, който е много важен за поддръжката на целостта на чревната обвивка. Доказано е понижен при хора с чревна пропускливост. Кортизолът инхибира действието на вит. Д и пречи на абсорбацията на калций, тоест поставя тялото в опасност от остеопороза.

Когато в състояние на хроничен стрес се изчерпи постепенно кортизолът се появява болестоподобен отговор на тялото, умора, нарушена познавателна способност, проблеми със съня, анорексия, депресия, алергии и възпаления. Ниският кортизол води до липса на супресия на симпатиковия тонус и катехоламините, което засилва чувствителността към адреналина. Появява се тревожност, повишено обоняние и пулс, който е учестен или в горния край на нормалните стойности.

Интересното е, че това може да е индикация за дисфункция по оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези при хора с хашимото, тъй като за хашимото е характерен забавен сърдечен ритъм. Някои изследователи вярват, че дисфункцията по оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези може да са причина за автоимунните заболявания, а не следствие от тях.

Как да се справим?

Виждате как хроничния стрес разстройва тялото, предизвиква дисбаланс в хормоналната система и води до изключително неприятни здравни последици. Съвременната медицина използва лечение, което е насочено към запълване на дифицитите, причинени от високия кортизол. Понякога се пристъпва и към хормонално и фармакологично лечение. Но как може да си помогнем сами, за да не стигаме до там, въпреки натовареното ежедневие, което имаме.  Алтернативите са не само достъпни и не изискващи много средства, но освен това и приятни. Не забравяйте да отделяте време за себе си, защото това ще ви се отплати в здраве!

Йога и медитация

– Не само чуждестранни изследвания потвърждават ползата от йога, но и наши проучвания в тази област стигат до подобни заключения. Изследване на Медицински университет Пловдив и д-р Мария Ивановска, ИМУНОЛОГИЧНА РЕАКТИВНОСТ ПРИ ОСТЪР И ХРОНИЧЕН СТРЕС потвърждава ползите от практикуване на йога и медитация.

– Йога има ефективна роля за намаляване на стреса, тревожността и депресията, което може да е допълваща терапия и да намали медицинските разходи за лечение чрез намаляване на употребата на лекарства се казва в проучване на екип изследователи от Иламският университет по медицински науки в Иран.

– Медицинския колеж на Харвадрдския университет също потвърждава ползите на йога, като дори издава йога наръчник. Научни изследвания установяват, че йогата може да забави вредните физически ефекти на стреса и възпалението. Затова американски учени от Медицинския колеж на Харвардския университет предлагат решение, с което успешно да се справите със стреса в живота – книгата “The Harvard Medical School Guide to Yoga“, където можете да откриете множество дихателни упражнения и техники за медитация.

Разходки сред природата

Разходките сред природата имат значителни ползи за нас, и това е установявано не веднъж с различни проучвания. Изследователи от Източна Англия са изучавали данни от 20 страни, за да потвърдят колко полезнен е досегът на хората с природата. Няма да се спирам на всички изброени ползи в проучването, а само на това, което конкретно засяга настоящата статия, а именно стреса – Хората, живеещи по-близо до природата, имат и по-ниско кръвно налягане, сърдечен ритъм и нива на кортизола, се казва в изследването.

Диета

Диетата и най-вече въртенето на въглехидратите са от основно значение, при поддържането на кортизола в норма. Разбира се такава диета трябва да се изготви от специалист, според конкретните нужди и състояние на тялото, и в никакъв случай не ви съветвам да се увличате по „модерни“, нисковъглехидратни и всякакви подобни диети, прочетени в някой сайт или споделени от приятелка. Все пак става дума за тялото и здравето ви!

Творчество, арт терапия

Да правите нещо, което обичате е начин да давате любов и подкрепа на самите себе си. Но освен това актът на творчество може да ни доведе до състоянието наречено „Поток“, което според специалисти е много полезно за нас. Състоянието „Поток“ представлява пълно ангажиране с нещо, до момент, който е много близък до медитативно състояние.

Малки промени в ежедневието и храненето ви, могат да доведат до големи положителни ефекти за тялото и психиката ви, затова не пренебрегвайте грижата за себе си. 

 

Венета Евтимова

Венета е йога учител във верига студиа Yoga Vibe. Тя е убедена във възможностите на холистичния подход на йога практиката да възстановява здравето, баланса и изобилието в живота и се стреми да го прилага в практиката си.

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *